Няма посетител в Египет, който да стои в подножието на трите гигантски пирамиди в Гиза в предградията на Кайро, и да не e поразен от размер на тези огромни гробници. Кой е построил пирамидите? И защо? Как са пренесени тези тежки камъни на сегашното им място? Как са били построени пирамидите с такава математическа точност?
За да намерим отговорите на тези и много други въпроси, трябва да надникнем през булото на древната история и да изучим произхода на отминалото величие на Египет.
За всеки търсещ ум става очевиден фактът, че тези древни жители на Египет не били примитивни пещерняци, които се стремили да изкачат някаква еволюционна стълба. Всъщност, те били високо интелигентни хора, технически способни организатори и занаятчии.
Първата възможна следа, която откриваме за произхода им, се намира в историческите доклади на Библията. От там разбираме, че еврейската дума, преведена като “Египет”, е “Мицраим”. В Битие 10:1-20 ни се казва, че Мицраим бил синът на Хам, който пък бил син на Ной. Интересно е да се отбележи, че “Мицр” е името, с което египтяните продължават и до днес да наричат себе си, а посетителите могат да забележат в Египет “Банка Мицр”, “Туристическа агенция Мицр”, “Застрахователна агенция Мицр”.
Не се знае кога точно Мицраим или неговите наследници имигрирали в Северна Африка, но се знае, че ранните заселници погребвали своите мъртъвци в горещия сух пясък и благодарение на сухия климат (в Кайро средните годишни валежи били само 50 мм или 2 инча, а в Луксор по принцип валежите били голяма рядкост), труповете бързо дехидратирали и удивително се запазвали. (Едно такова тяло е експонат в британския музей в Лондон.) Този феномен, без съмнение наблюдаван от първите египтяни, найвероятно поддържал силната им вяра в безсмъртието на душата. Те заявявали, че ако тялото може да бъде защитено по такъв начин, умиращата душа, в която вярвали, би трябвало също да оцелее. Във всеки случай първите египтяни полагали големи усилия да защитят телата на своите починали близки, по-късно балсамирайки ги като мумии.
Писменността се използвала още на ранен етап от развитието на Египет. Красивото писане на йероглифи датирало до времето на първия цар на обединен Египет. Този сложен ръкопис се състоял от около 750 отделни символа или картини. Една картина можела да означавала цяла дума, фонетична сричка или дори само една съгласна буква. Египетските йероглифи нямали гласни, така че не можем да бъдем сигурни как са се произнасяли египетските думи и имена. Ето защо много египетски имена се различават в различните книги. Йероглифите можели да се пишат от ляво на дясно, от дясно на ляво или от горе на долу. Посоката на написване се определяла от посоката, към която символът бил обърнат. Ако изображението било обърнато наляво това означавало, че редът трябвало да бъде четен от ляво на дясно.
Около 700 г. пр. Хр. били създадени демотични писмени знаци, които се изписвали от дясно на ляво и бързо станали широко разпространени за целите на бизнеса и литературата, като накрая се развили в коптска писменост. Тъй като били изписвани с опростен закръглен почерк, можели лесно да бъдат изучавани и преписвани, затова и се използвали повече от другия по-труден йероглифен начин на писане.
В Египет се пишело върху камък или папирус. Тръстиките на папирусовите растения се срещали изобилно в древен Египет. Твърдият външен слой се обелвал, меката вътрешна сърцевина на папируса се разрязвала на тънки лентички, които се накисвали във вода и после се слагали една до друга до желаната широчина, а останалите се нареждали под прав ъгъл от горния ръб на първите лентички, нагоре. След това отгоре им поставяли абсорбиращ материал и върху него преса, която да ги държи затиснати няколко дена. Резултатът бил твърд, но еластичен лист или свитък, върху който книжниците пишели с тръстикова химикалка, натопена в черно или червено мастило.
От 400 г. пр. Хр. вече не се използвала йероглифната форма на писане, а през следващите 100 години демотичната писменост също отпаднала. До 1822 г. учените не могли да дешифрират ценната историческа информация, съдържаща се в папирусите и надписите върху камък.
Наполеон Бонапарт завладял Египет през 1789 г. През месец август следващата година, един от неговите офицери поправял укреплението на Свети Юлиян близо до град Розета (днес град Рашид).
Там той намерил голям черен камък 112 на 85 см, с дебелина 25 см. На него бил вдълбан текст на три писмености – йероглифи най-отгоре, демотична писмо в центъра и гръцки най-отдолу.
Гръцкият текст, който можел да се разбере, бил доклад за честването на годишнината от идването на престола на гръцкия цар Птолемей V през 196 г. пр. Хр. Смятало се, че това било триезичен надпис, съдържащ едно и също съобщение на три различни езика и като се сравняват трите, можело да се дешифрира значението на непознатите дотогава египетски йероглифи.
Преди да успеят французите да направят нещо по проекта, британците завладели Египет и през 1801 г. Розетсткият камък попаднал в британски ръце и бил пренесен в Британския музей, където стои и до днес.
Французите направили копие на надписите на Розетския камък, така че и френските и британските учени можели да работят върху превода. Англичанин на име Томас Янг, направил много в тази насока, но окончателно йероглифите били дешифрирани от младия френски гений Жан-Франсоа Шамполион.
Шамполион бил роден на 23.12.1790 г. Той имал феноменална памет и усет към чуждите езици. На 11-годишна възраст вече говорел свободно латински, гръцки и еврейски. Един инспектор от неговото училището на име Форър, който придружавал Наполеон в експедицията му към Египет, бил силно впечатлен от необикновената интелигентност на момчето и го поканил у дома си, където му показал египетската си колекция.
Още когато за първи път видял папирусовия ръкопис с йероглифни надписи, бил очарован и попитал: „Може ли някой да прочете това?” Форър поклатил глава. „Тогава аз ще го направя!”- уверено заявило детето.
На 12 години Шамполион написал първата си книга, а на 13 години започнал да изучава арабски, сирийски, халдейски и коптски език. Той станал толкова вещ в тези езици, че много от дневниците му били написани на коптски. Странното било, че Шамполион никога не видял оригиналния Розетски камък, но на 18-годишна възраст му предоставили копие от камъка и той започнал да го изучава.
През следващите 14 години Шамполион се заел с превода. Задачата му била доста сложна, тъй като най-горната част на камъка, съдържаща част от йероглифите, била отчупена и липсвала. Били останали само 14 реда, но нито един от тях не бил завършен.
През 1822 г., 32 - годишният Шамполион най-накрая обявил, че можел да разчете мистериозните египетски йероглифи. Шест години по-късно, точно четири години преди ненавременната си смърт, той посетил Египет за първи път. Но ключът към йероглифите бил вече намерен. Историческата информация, която се съдържала в паметниците и папирусите, било възможно вече да се изучава, а учените можели да работят заедно, като събират парче по парче и изследват подробно историята на Древен Египет.
Повечето от паметниците били построени и надписвани от фараоните, които не се интересували от това да правят точни исторически доклади. По-скоро те възхвалявали собствените си добродетели и способности, така че не било лесно за учените да определят точната историческата информация от такива предубедени писания. Често учените били на различни мнения относно това кой от ръкописите представял действителен исторически факт и кой - не. Всичко това било в забележителен контраст с докладите в Библията, където историческата информация представя не само добродетелите и победите, но също така и пораженията и моралния упадък дори и на най-почитаните личности. Такъв безпристрастен доклад не бил открит нито в Египет, нито в кой да е друг древен небиблейски документ.Така че от записите на йероглифите и от писанията на двама древни историци Мането (египетски свещеник, който живял около 300 г. пр. Хр.; Херодот, който посетил Египет
Около средата на пети век пр. Хр.) и Йосиф Флавий (еврейски историк от първи век сл. Хр.) можем да научим за историята на древната египетска империя.
Египет бил населен главно в долината на Нил, тясна ивица от плодородната земя около 12 км широка, простираща се около 1000 км от юг до север. Поради малко по-голямата надморска височина югът бил наречен Горен Египет, а северът - Долен Египет. В Мeмфис, който бил разположен близо до съвременен Кaйро, Нил се разклонявал на няколко ръкава и така достигал до плодородната си делта.
В древни времена, малките градове и села в Египет били управлявани от местни началници или царе. Първият, който обединил Горен и Долен Египет в една монархия бил Менес, който е признат за родоначалник и на първата династия. Династията представлявала родословие на крале, където короната се предавала от баща на син много поколения наред. Когато някой извън семейството завладявал трона, започвала нова династия. Древен Египет бил управляван от 31 поредни династии.
В египетския музей в Кайро има лилаво-черна палитра, с височина 64 см, която се приписва на Нармер, който бил познат като Менес. От едната страна тя изобразява Нармер, който държи с лявата си ръка врага си за косата му, а с дясната ръка държи заплашително вдигната тояга.
Лицевата страна обрисува два лъва с опънати вратове, оплетени един около друг. Вдлъбнатината, която образували преплетените вратове, била оформена като кръг и се използвала за смилане или смесване на козметични средства, оттук и камъкът бил наречен “Палитрата на Нармер”.
До третата династия, епохата на строежа на пирамидите все още не била започнала. Първият фараон от третата династия бил Джосер, който бил истински късметлия да има за свой везир един гений на име Имхотеп. Този човек не само бил забележителен архитект и инженер, тъй като проектирал и построил първата голяма пирамида, но също така бил и известен лекар.
Кралете от първата династия имали гробници в Абидос и Саккара, около 370 км на юг от Кайро. Те били погребани под мастаби или сгради, изградени над техните погребални шахти, с тухли от кал. В Саккара, Имхотеп имал шахта 7 на 7 м и 28 м дълбока, изкопана дълбоко в камъка. На дъното на тази шахта се намирала подземна гробница с обширна и сложна мрежа от коридори. Не е известно каква е била целта на този лабиринт от коридори.
Над тях Имхотеп бил построил каменна мастаба около 63 на 63м и 8 м висока. Това бил първият път, когато камък се използвал като строителен материал в построяването на погребален паметник. Мастабата била облицована с бял варовик и била впоследствие леко разширена. Над мастабата била построена стъпаловидна 4-редна пирамида, а по-късно уголемена на 6 реда. Размерите й били 125 м от изток на запад, 108 м от север на юг и 62 м височина. Пирамидата била цялостно облицована с блестящ бял варовик и вероятно е представяла ослепителна гледка.
Въпрос на догадки е как Имхотеп стигнал до тази идея, но изглежда много вероятно той да я е заимствал от ранната цивилизация на Месопотамия, където зикурати или храмови кули се използвали до самия залез на тази империя. Вероятно кулата на Вавилон била първата подобна кула. Тези кули се използвали за центрове на поклонение и Имхотеп просто приспособил идеята като погребален обичай. Очевидно крадците на гробници влизали и обирали всичко в тях, тъй като няма и следа от тялото на Джосер. Въпреки това били открити два хубави алабастрови ковчега, единият, от които съдържал останките на дете.
С началото на четвъртата династията започнало и строителството на истинските 
пирамиди. Първият фараон от тази династия бил Снофру (или Снеферу), който, макар и да звучи странно, изглежда бил строител на три пирамиди. Остава догадка въпросът защо трябвало да строи три пирамиди, тъй като дори един фараонбог не може да бъде погребан на три места едновременно. Една правдоподобна теория е, че първата пирамида, която той построил, била тази в Мейдум, около 64 км на юг от Кайро. Външната облицовка на тази пирамида лежи като огромна маса чакъл в основата на пирамидата. Предполага се, че срутването настъпило, още по време на строежа, а не от разрушаването през вековете.
Може би вместо да се опитва да строи тази пирамида наново, Снофру наредил втората пирамида да бъде построена в Дашур, около 45 км на север. Тя е позната като Наклонената пирамида, защото когато започнала да се строи, била под ъгъл 54 градуса /почти същият ъгъл, както пирамидата в Мейдум/, а около средата ъгълът на наклона й намалял на 43 градуса. В структурата й били забелязани пукнатини, предизвикани от огромния напор под тежестта на камъка. Дали това била причината тя да бъде завършена на по-малък ъгъл? Може би строителите искали да бъдат сигурни, че поне една пирамида няма да се разруши. Те построили третата пирамида - Червената пирамида, под малкия ъгъл от 43 градуса, същият, под който Наклонената пирамида била завършена. След всичко това, строителството на пирамиди било все още на експериментален етап.
След това на власт дошъл синът на Снофру – Хуфу /познат сред гърците като Хеопс/, който построил най-голямата от всички пирамиди – 229 м от единия до другия ъгъл, почти перфектен квадрат и 146 м висока, когато била завършена. Пирамидата била идеално разположена спрямо четирите посоки на компаса. Очевидно строителите й са познавали геометричната формула за обиколката на окръжността, защото периметърът на основата й бил абсолютно равен на радиуса, умножена по 2π. 2, 300, 000 камъка били използван за построяването на този колосален паметник. Всеки камък бил средно около 1,2 тона тежък, а някои от тях достигали до 7 тона. (Ако всички тези камъни се разрежат на кубчета 30х30х30 см, ще има достатъчно, за да обградят два пъти континента Австралия.)
16,5 м от северната страна и на незначително разстояние от центъра от ляво имало вход, който впоследствие бил зазидан и скрит. От този вход под 26-градусов ъгъл надолу, се спускал коридор, по-малък от 120 на 120 см, първо през камъните на пирамидата, а после и през солидната основна скала, с обща дължина 105 м, след което се изравнявал и преминавал в недовършена погребална стая. Надолу по спускащият се коридор, на около 18 м дълбочина, се издигал друг коридор със същите размери също под 26-градусов ъгъл, дълъг 39 м. Входът към този издигащ се нагоре коридор, бил впоследствие затворен с 3 огромни камъка, а отворът на коридора е бил облицован с варовикова плоча, така че входът да не може да бъде видян.
В горната си част, издигащият се коридор бил хоризонтално отсечен в центъра на пирамидата, където завършвал със зала, която се наричала Стаята на царицата, въпреки че е по-вероятно това да било място за статуята на мъртвия фараон.
През 1986 г. френски учени използвали сканиращо оборудване за пирамидата и открили три стаи в западната част на коридора, които водели до стаята на царицата. В една от стаите, учените вмъкнали телевизионни камери, които показали, че тя била празна. Не се знае за какво са били направени тези стаи.
Също така от върха на горния коридор, се издига великолепна галерия, 46 м над погребалната гробница на фараона. Тази гробница се състояла от полирани блокове гранит, превозени по Нил от Асуан, на около 1000 км на юг. Тези блокове, тежащи до 15 т всеки, били толкова съвършено оформени и прилепени един към друг, че не е възможно да пъхнеш пощенска картичка между тях. Голям гранитен саркофаг стоял в южния край на погребалната зала. Той вероятно бил поставен там, докато пирамидата се строяла, тъй като размерът му бил по-голям от този, на горния коридор.
Два малки отвора се издигали от гробницата нагоре и достигали външната част на пирамидата. Не е възможно да са служили за проветряване, както много от учените мислели, тъй като били крайно недостатъчни за работниците, а мъртвият фараон нямал нужда от въздух. По-вероятно е, те да са били направени с церемониално предназначение, може би, за да осигурят достъп на фараоновата душа до външния свят. Неотдавна бил направен един малък робот, който да се изкачи през отвора от южната страна на Стаята на царицата, който дал основание да се смята, че има каменна подвижна вертикална решетка на вратата най-отгоре. Бъдещите изследвания може би ще покажат какво се крие зад тази врата.
Не е известно точното време, когато крадци нахлули в пирамидата и ограбили всичко, което имало вътре. Според мюсюлманската традиция се вярвало, че Халиф Мамум през IX век сл. Хр. наредил на своите работници да разкопаят пирамидата, в която имало баснословни съкровища. Много логично те започнали да секат път към централната част от север, но Хуфу предвидливо направил входа извън центъра, така че хората на Мамум са минали с празни ръце през пирамидата и са излезли от другата й страна без никаква награда, което не било знак за голям късмет. Яростното им чукане откъртило каменната плоча, която прикривала по-ниския край на горния коридор и тя рухнала с глух тътен. Когато го чули, работниците преценили вярната посока, от която идвал шумът, променили посоката и намерили горния коридор. Днес туристите влизат в пирамидата именно през този неравен коридор на Мамум.
Точно на изток от пирамидата на Хуфу били заровени две огромни лодки за погребване, чиято цел без съмнение била, да превозват душата на царя до отвъдния живот. Наблизо има няколко малки пирамиди, наречени пирамидите на царицата. Точно на север от тези малки пирамиди, археологът Джордж Райзнър през 1925 г. открил единствената недокосната гробница на старото кралство, която някога била откривана. Тя лежи на дъното на една 30метрова дълбока шахта и принадлежи на кралица Хетеферес, майката на фараон Хуфу. Богатото погребално оборудване на тази гробница се намира в музея на Кайро.
Синът на Хуфу – Хафре (на гръцки език Хефрен) построил следващата голяма пирамида. Тя е само 3 м по-ниска от тази на неговия предшественик, но тъй като ъгълът й на височина е малко поголям – 52 градуса и 20 минути вместо 51 градуса и 52 минути, тя е с 14,5 м по-малка в основата и следователно съдържа много по-малко камъни. Тази пирамида все още е запазила на върха си част от оригиналната варовикова облицовка, с която повечето пирамиди били покрити. Този варовик бил изключително много търсен от местните строители, поради което не оставало много от него за построяването на пирамидите.
На изток от пирамидата на Хефрен се намира огромният свинкс. Той има лицето на Хефрен и тялото на лежащ лъв. Дълъг е 73м и е 20м висок. Тялото му било изваяно от монолитната скала, която се намирала там, а нозете били направени от тухли.
Микерин /на гръцки „Микеринус”/е строителят на третата и много по-малка пирамида от групата в Гиза. Тази пирамида обхваща по-малко от 1/4 от площта на пирамидата на Хуфу. Височината, при построяването й, била 66 м. Горната част била покрита с бял варовик, а долните 16 слоя били покрити с червен гранит, донесен от Асуан. Някои от тези пластове не били гладки - това показвал методът, който се използвал при строежа на всички пирамиди, според който цялата облицовка в началото се нанасяла грубо, след което се изравнявала последователно от горе надолу. Неизгладените пластове ни навеждат на мисълта, че Микерин е умрял преди да бъде завършена пирамидата му.
Как фараоните построили тези гигантски постройки и придвижвали тези огромни камъни на сегашните им места? Представите за сръчни механични изобретения, НЛО, хеликоптери или т.нар. пирамидна сила са явна спекулация. Няма надписи, рисунки по стените, които да ни казват как пирамидите били построени. Имаме само една истинска следа и тя е от първия пилон на храма в Карнак. Камъните за това съоръжение били теглени до мястото им по рапма, направена от изсушени на слънцето тухли. Знаем това, тъй като много от тези тухли са останали и досега.
Колко време отнемало построяването на една пирамида? Херодот заявява: „Работата продължавала в 3 месечни смени като всяка смяна включвала 100 хиляди души. При този деспотичен робски труд им отнемало 10 г., за да построят пътеката, по която блоковете били теглени... За да се построи самата пирамида били необходими 20 г.”
Знаем, обаче, че наклонената пирамида била построена за около 2 г. Надписите в подножието на пирамидата и тези, на нейната половина, съдейки по датите, записани от царя, имат разлика само 1 г., така че пирамидата на Хуфу може би е била построена за 3-4 г. Може би изчисленията на Херодот били преувеличени, но д-р Марк Ленър, който неотдавна правил разкопки, открил огромна пекарна близо до пирамидите. Той намерил и огнище, каци за тесто и съдове за хляб. Устоновил, че пекарната можела да направи достатъчно хляб, за да изхрани 30 хиляди работници всеки ден.
Има останки от около 80 пирамиди в Египет, но никоя от тях не достига по размери групата пирамиди от Гиза. Следващите пирамиди били направени от по-малки, грапави камъни или дори от чакъл и били облицовани със загладени варовикови блокове. Въпреки това иманяри нахлули във всички пирамиди и откраднали техните съкровища, както и телата на фараоните.
12-тата династия на Египет имала няколко могъщи фараона, които развили Фаюм - плодороден оазис, задоволяващ нуждите на около 2 милиона души. Фараоните от тази династия също изграждали пирамиди за своите погребения, но строителството им било с по-ниско качество, а след края на тази династия, вече не били създавани големи пирамиди. Дванадесетата династия управлявала около 200 г. и ранните учени определили началото на тази династия около 2 000 г. пр. Хр., но неотдавна някои учени поставили под въпрос тази година. Питър Джеймс и четирима други учени, в книгата “Тъмните векове”, издадена 1991 г., твърдят, че датите на древноегипетската история трябва да се намалят с около 250 г. (стр. 318). В увода на тази книга Колин Ренфрю, професор по археология в университета в Кеймбридж пише: “Имам чувството, че техният критичен анализ е правилен и, че това е началото на една хронологична революция. (стр. 16). Дейвид Рол в книгата си “Изпитване на времето”, издадена през 1995 г. предлага дори едно още по-драстично намаляване.
Такова намаляване може да означава, че библейските истории за Йосиф, преселването на Яков и на семейството му в Египет и последващото им робство, може да са се случили именно по времето на 12-тата династия фараони и за това изглежда има някои значителни археологични доказателства.
Сър Флиндърс Петри направил разкопки във Фаюм, които започнали през 1880 г., а през 1986 г. Д-р Розали Дейвид от Манчестърския музей прегледала неговата работа. Тя публикувала интересна рецензия в “Строителите на пирамиди в Древния Египет”. Глава 7 е озаглавена: “Чуждестранното население в Кахун.” На стр. 191, пише: “Очевидно е, че азиатците живеели предимно в града (Кахун) и това може да е оказало влияние и върху останалите части на Египет.
Вероятно тези хора започнали неточно да се самоопределят като „азиатци”, въпреки че тяхната родина в Сирия или Палестина не може да се определи точно... Причината за присъствието им по тези места, остава неизяснена.”
Петри и Дейвид приели известните до момента дати и не свързали тези преселници с израилтяните, но чрез поправените дати израилевата идентичност станала очевидна.
Петри направил и едно необичайно отритие, като намерил “дървени кутии... под основите на много къщи в Кахун. В тях имало бебета, някои от които били погребани по 2 или 3 в една кутия едва на няколко месечна възраст.” Това би могло да се съотнесе с доклада, че фараонът наредил всяко мъжко дете да бъде убито още при раждането му (Изход 1:16), въпреки че някои майки успявали да запазят децата си до навършване на няколкомесечна възраст (Изход 2:3).
Най-поразителната особеност на това робство било тяхното внезапно изчезване от сцената. Дейвид пише (стр. 199): “Количеството, обхватът и типът на предметите за ежедневна употреба, които били оставени зад къщите може всъщност да означава, че те са напуснали внезапно и спонтанно.”
Според хронологията, дадена в 1 Царе 6:1, изходът се случил около 1445 г. пр. Хр. Това вероятно било скоро, след края на 18-тата династия. Моисей трябва да е бил роден по време на управлението на Тутмос II. Принцеса Хатшепсут, регент на невръстния Тутмос III, която вероятна била бездетна осиновила Мойсей. Това би могло да обясни факта защо тя се къпела в реката вместо в двореца си. Вероятно се молила на нилския бог Хапи, който бил също и бог на плодовитостта. За нея бебето в тръстиката било като отговор на нейната молитва и пожелала да го направи свой син и наследник на трона.
Но когато Мойсей станал на 40 г., той убил един египтянин, който се отнасял зле с израилтянин. Когато фараонът научил за този случай, се наложило Мойсей да бяга. Това оставило фараона без пряк конкурент за престола. Фараонът, който управлявал Египет по време на Изxoда, вероятно бил Аменофис (Аменхотеп) I I I.
Язвите, описани в Изход 7 до 12, опустошили Египет. Един мъдрец на име Ипуер написал папирус, който вероятно описвал обстоятелствата през това усилно време. Той бил открит в Мемфис, а днес е изложен в Музея Лайден в Холандия. Цитат от него гласи: “Язви върлуват по цялата земя и кръвта е навсякъде... Нещо повече, погребват мъртвите хора в реката... Нещо повече, реката е кръв... чужденците отвън идват в Египет... Нещо повече, посятото загива навсякъде”. Древните Египтяни, стр. 95-99.
Великият Египет бил поставен на колене пред Бога на презрените от тях евреи и временно отслабнала мощта и просперитета му след като бил лишен от големия брой роби.
Но историята за пребиваването на евреите в Египет започва още много преди това, когато над страната владеели хиксосите (азиатци по произход), което се превърнало в предпоставка за управлението на Йосиф, синът на Яков като втори след Фараона.