Насърчителни и приятни са историите, свързани с дейността на Кореспондентен Библейски курс. Криси, която завърши курс "Открития в Библията" през 2009 г., се кръсти заедно с майка си на 10-ти юли 2010 г. Криси написа материал специално за сайта и го изпрати по e-mail:
"Човек преминава през различни етапи в живота си, свързани с редица събития и промени. Но независимо колко често се случват те, Бог си остава същия (Евреи 13:8). Всеки човек има свободна воля и може да избира дали да застане на страната на Бога или на Сатана, на доброто или на злото. Аз избрах страната на Бога на 10.07.2010г. Това беше един от най-хубавите дни в моя живот, тогава се кръстих. Чувството е невероятно! Разбира се имаше известна доза притеснение, но това нямаше значение в сравнение с радостта която изпитвах. Знаех, че избирайки Исус ще имам трудности,изпитания, но щом Той е с мен с всичко мога да се справя и всичко мога да преодолея (Яков 1:6,7)
Във всяко изпитание, трудност Бог дава и изходен път (1Коринт.10:13). Слушаме Го да ни говори чрез словото Си, а ние Му говорим в молитва. Ако имаме Сина, това означава, че имаме и отношения с Него, ако основата на вечния живот е ,,да имаме Сина'' тогава основата на вечния живот е да имаме връзка с Исус, да прекарваме известно време в общуване с Него ден след ден. Според мен увереността ни в спасението не се основава на църковно членство. Не се основава на доктринална чистота. Не се основава на поведение. Основава се братя и сестри на отношението ни с една Личност. ,,Тези, които не изпускат от погледа си Господ Исус, ще получат достъп до Неговия духовен храм''.
Божествената благодат трябва да бъде получавана всеки ден. В противен случай никой не може да остане преобразен. Ако отиваме всеки ден при Исус приемаме ежедневно благодатта Му и се стремим да го опознаваме по-добре и да му се доверяваме повече и повече, ще можем да имаме увереността във вечния живот. Всеки един от нас носи по една дума в сърцето си- по едно ,,да'' и по едно ,,не''. А ти готов ли си да кажеш ,,да'' на Бога? (2Коринт.1:20)"
Опитноста на Мила
Защо реших да се кръстя? Това е въпроса, който ми задават много мои близки. Искам да отговоря на всички,които ще продължат да ме питат и на тия,които не се решават да направят, толкова, важната крачка към Спасението! Още през 50-те, познавах една жена, която живееше в махалата ни във Велико Търново. Тя се отличаваше със своята доброта, смиреност и всички прекрасни качества на една християнка. Бях много малка и не разбирах, защо тя е по различна от всички други съседки и тогава мама ми каза, че тя е вярваща, съботянка и вярата е тая, която я прави толкова различна. Не го разбирах, но дойде време,когато живота ми премина през много изпитания. Много пъти се срещах със смъртта, но я побеждавах! В една песен на Лили Иванова се пее: "Смъртта два пъти не идва"- нещо такова. Нищо подобно! При мен дойде по-вече от четири пъти-един път в детството ми, след това тежка катастрофа, три сърдечни операции, два пъти в клинична смърт и сега елекростимулатор командва сърцето ми. Колкото и добри да бяха лекарите, те са хора, не е възможно толкова пъти да се връщам на "белия свят". Самият професор Чирков, който беше на първата ми операция, казваше, че преди всяка операция се моли и казва: "И тоя път ми помогни, Господи". Докато бях в болницата ми попадна книжка от адвентна църква, в която пишеше и сякаш за мен се отнасяше: "...Светия Дух е в теб, а той е ходатай пред Бог и ти ще бъдеш спасена". Толкова силно ми подейства текста от книжката, такава сила ми даде,че аз бях сигурна, че всичко ще мине добре! Така и стана! Жива и здрава съм, радвам се на живота, на семейството си, на децата си и всички казват, че изглеждам прекрасно! Следващите книжки, получих от моя близка, която ми подари толкова хубави книги надписани за мен с чудесни послания! Продължавах да чета за Бог и това ми даваше сила и надежда за спокойствие и сигурност! Трябваше да сменим местоживеенето си и се преселихме при децата си във Варна. Още преди да дойда бях решила да открия Адвентната църква и се свързах с Маргарита - един прекрасен човек, който още от първата ни среща усетих като най-близък човек и такава е и до сега. Приеха ме в групата така, че аз не помня за толкова години да съм се срещала с толкова добронамерени и сърдечни хора. Често ми се налагаше да влизам в болница, но аз знаех,ч е те всички се молят за моето оздравяване и това го усещах и резултатите бързо идваха. Не усетих как започнах третата си година в Църквата. През това време завърших Библейския курс, който ми даде толкова познание за Библията, че аз попивах жадно всичко това,слушах интересните проповеди и сякаш живота ми имаше някакъв нов смисъл! От дете посещавах с баба си православният храм. Не пропускахме утринна и вечерня, но никакви познания нямах. Нищо не ми даде православната църква, а времената бяхa такива на гонитба от църквите, но въпреки това ходех. И сега, когато на всеки празник се избиваха да вземат от "свещения огън", от върбата, с памуче да потъркат някаква кост "на светец", "парче от кръста Христов", целувах иконите и се кланях на идоли... Господи, прости ми, колко съм била грешна! Сега разбирам, че нищо не съм разбирала! И все пак хубаво е, че най-после се сетиха да въведат, като свободно избираем предмет вероучение... Наближава денят на моето кръщение и съм много щастлива! И както Христос е казал: "Трябва да се кръщава във много вода..."Така и аз ще бъда кръстена в морето! Ставам част от тялото Христово, променям се в по-добро, започва нов живот, изпълнен с вяра и любов, нов живот, изпълнен с надежда за Спасение! Един по-сигурен и по-спокоен живот! Благодаря на всички пастори,на всички братя и сестри, които ме приеха с толкова любов и разбиране! Обичам ги!
Нина е на 14 години и е записана за курс "Открития в Библията". Тя поздравява всички посетители на сайта с авторското си стихотворение:
Навсякъде край нас е любовта
Когато Бог ни праща във сърцето,
от Свойта сила, мъдрост и кураж,
подава лъч победен във тунела
на нашия плачевен зъл мираж.„Обичай ближния"- прошепва
„бъди добър, раздавай мир"
и сякаш вдъхва радост необятна,
за да обичаме безспир.Във всяка капка, всяко цвете,
е скрил по малко доброта,
когато ни е тежко да се сетим-
навсякъде край нас е любовта!Нина Петрова Желязкова